Къде е бъдещето ни - в производството на маски или на роботи
Покрай нарушените вериги на доставки вследствие на рецесията COVID-19 висши представители от Европейски Съюз започнаха да приказват за повишение на софтуерната сигурност на остаряла Европа и за съкращаване на пътя на доставките. Редица български политици и медии разчетоха тези сигнали като късмет България да притегли производства от Азия.
Когато европейските политици приказват за технологична сигурност, те имат поради неща, които са от значително значение за стопанската система и по-специално за основните производства. Това най-често са основни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето.
Важен детайл от тази нова сигурност на Европейски Съюз са усъвършенствани производства, употребяващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефикасна сила, образован превоз, ресурсна обезпеченост, а около самата зараза – обезпеченост с здравна инсталация, химически чисти субстанции за фармацията, както и високотехнологични защитни средства.
Какво от това чухме в България? Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша) заедно с България и Румъния могат да завоюват от този развой. Има сигнали за пренасяне на производства и е от извънредно значение какви предприятия ще притеглим в България и какви ще привлекат останалите страни от групата - нагледно казано, значимо е кой ще шие маски и кой ще създава здравна техника и медикаменти.
Къде се намира България спрямо другите пет страни във връзка с световните пазари и опциите да способства за повишение на софтуерната сигурност на Европа? Предоставяме относителни, а не безспорни стойности, само за облекчено онагледяване.
Въпреки по-ниските стойности на Брутният вътрешен продукт на глава по паритет на покупателна дарба (ППС) в България, делът на заетите в материалното произвеждане не се разграничава значително от този в другите 5 страни и от междинното за Европейски Съюз равнище. Но по дял на заетите във високо и приблизително софтуерните производства страната ни доста изостава.
Заети във високо и приблизително софтуерни производства
Източник: Eurostat
Наличието на квалифицирана работна ръка и особено на гении е един от факторите с огромно въздействие. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където страните интензивно влагат в обучение и подготовка, ще продължат да бъдат значима локация за доста производства точно поради голямото население и запас от работна ръка там. Нашага група страни няма човешкия потенциал да посрещне мегазаводите, които работят в Азия. България би трябвало да се концентрира в привличането на по-малки производства, сред 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр. цех на „ Фолксваген “).
Дял в международния експорт
Източник: ITC – International Trade Centre
Както се вижда, България записва и доста по-скромно наличие на интернационалните пазари в групата. И по идващия индикатор не стоим добре:
Добавена стойност в износа
Източник: ITC – International Trade Centre
Стокови групи с дял над 5% в износа
Източник: ITC
Пътни транспортни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника образуват към и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те, има експорт на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 % – горива, мед, зърно. Тази конструкция на българския експорт не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични вложители.
Място на страната в Европейски Съюз (27) във връзка с нововъведенията, 2019
Източник: Innovation Union Scoreboard 2020
Когато евентуален вложител се среща за първи път с една страна, пита кой към този момент е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други.
Място на страните в класацията за 2019 на Световната банка Doing Business
Източник: Doing Business Ranking 2020
Класацията обгръща 190 страни. Преди България са страни като Армения, Косово, Кения, Руанда, Молдова, Беларус, Македония.
Какви са изводите от всички тези данни?
България се намира покрай огромните европейски производители, а като преимущества постоянно се показват участието ѝ в Европейски Съюз, стабилната валута, ниските налози и евтината работна ръка. Но това не е задоволително.
От години се приказва за това, че сме положително място и че имаме капацитет, само че не вършим безусловно нищо, с цел да потвърдим, че сме подготвени да посрещнем възможното търсене. Продължава да има обикновени пропуски, които спъват вложителите, изключително „ на зелено “.
БСК неведнъж е посочвала къде са проблемите и какво би трябвало да се направи. Липса на е-управление, раздута администрация, няма целенасочена ясна визия и политика с последователност - без значение кое държавно управление е на власт, отсъстват правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, шири се „ чувство “ за корупция, което не се среща с " чувство " за битка с корупцията.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании. Български компании с световна конкурентоспособност са тези, които работят главно за непознатите пазари и не са обект на забележителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят публични поръчки в България.
Технологичното обновяване не се случва задоволително бързо и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Видно от изложеното, България няма с какво да впечатли евентуални вложители, които биха избирали всред някоя от 6-те страни.
* Авторът е главен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в Българската стопанска камара. Заглавията са на редакцията.
Когато европейските политици приказват за технологична сигурност, те имат поради неща, които са от значително значение за стопанската система и по-специално за основните производства. Това най-често са основни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето.
Важен детайл от тази нова сигурност на Европейски Съюз са усъвършенствани производства, употребяващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефикасна сила, образован превоз, ресурсна обезпеченост, а около самата зараза – обезпеченост с здравна инсталация, химически чисти субстанции за фармацията, както и високотехнологични защитни средства.
Какво от това чухме в България? Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша) заедно с България и Румъния могат да завоюват от този развой. Има сигнали за пренасяне на производства и е от извънредно значение какви предприятия ще притеглим в България и какви ще привлекат останалите страни от групата - нагледно казано, значимо е кой ще шие маски и кой ще създава здравна техника и медикаменти.
Къде се намира България спрямо другите пет страни във връзка с световните пазари и опциите да способства за повишение на софтуерната сигурност на Европа? Предоставяме относителни, а не безспорни стойности, само за облекчено онагледяване.
Въпреки по-ниските стойности на Брутният вътрешен продукт на глава по паритет на покупателна дарба (ППС) в България, делът на заетите в материалното произвеждане не се разграничава значително от този в другите 5 страни и от междинното за Европейски Съюз равнище. Но по дял на заетите във високо и приблизително софтуерните производства страната ни доста изостава.
Заети във високо и приблизително софтуерни производства
Източник: Eurostat
Наличието на квалифицирана работна ръка и особено на гении е един от факторите с огромно въздействие. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където страните интензивно влагат в обучение и подготовка, ще продължат да бъдат значима локация за доста производства точно поради голямото население и запас от работна ръка там. Нашага група страни няма човешкия потенциал да посрещне мегазаводите, които работят в Азия. България би трябвало да се концентрира в привличането на по-малки производства, сред 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр. цех на „ Фолксваген “).
Дял в международния експорт
Източник: ITC – International Trade Centre
Както се вижда, България записва и доста по-скромно наличие на интернационалните пазари в групата. И по идващия индикатор не стоим добре:
Добавена стойност в износа
Източник: ITC – International Trade Centre
Стокови групи с дял над 5% в износа
Източник: ITC
Пътни транспортни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника образуват към и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те, има експорт на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 % – горива, мед, зърно. Тази конструкция на българския експорт не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични вложители.
Място на страната в Европейски Съюз (27) във връзка с нововъведенията, 2019
Източник: Innovation Union Scoreboard 2020
Когато евентуален вложител се среща за първи път с една страна, пита кой към този момент е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други.
Място на страните в класацията за 2019 на Световната банка Doing Business
Източник: Doing Business Ranking 2020
Класацията обгръща 190 страни. Преди България са страни като Армения, Косово, Кения, Руанда, Молдова, Беларус, Македония.
Какви са изводите от всички тези данни?
България се намира покрай огромните европейски производители, а като преимущества постоянно се показват участието ѝ в Европейски Съюз, стабилната валута, ниските налози и евтината работна ръка. Но това не е задоволително.
От години се приказва за това, че сме положително място и че имаме капацитет, само че не вършим безусловно нищо, с цел да потвърдим, че сме подготвени да посрещнем възможното търсене. Продължава да има обикновени пропуски, които спъват вложителите, изключително „ на зелено “.
БСК неведнъж е посочвала къде са проблемите и какво би трябвало да се направи. Липса на е-управление, раздута администрация, няма целенасочена ясна визия и политика с последователност - без значение кое държавно управление е на власт, отсъстват правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, шири се „ чувство “ за корупция, което не се среща с " чувство " за битка с корупцията.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални компании. Български компании с световна конкурентоспособност са тези, които работят главно за непознатите пазари и не са обект на забележителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят публични поръчки в България.
Технологичното обновяване не се случва задоволително бързо и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Видно от изложеното, България няма с какво да впечатли евентуални вложители, които биха избирали всред някоя от 6-те страни.
* Авторът е главен шеф „ Външноикономическо съдействие “ в Българската стопанска камара. Заглавията са на редакцията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ